Когато жената започне да пие сама,
тя сяда разкрачена с чаша в ръка на дивана,
и пие безжалостно, страшно, отчаяно — като жена,
която желае да бъде пияна…
Когато жената започне да пие … във тъмния ров
вън птиците падат, додето летят сред небето,
апостолът Павел горещо се моли да има любов,
защото какво си, щом нямаш любов във сърцето…
Бих гребена взел ѝ и сресал косите от ръж,
сълзите попил и изчистил грима ѝ със устни,
но аз съм жестокият, тъмният, нейният, вечният мъж,
когото обича, и който ще я напусне…
Когато жената започне да пие сама,
тя пие безмълвно и кротко до смърт наранена,
съпруг ѝ е оня жесток и безкрайно неверен Тома,
който включва системата в нейната вена…
Когато жената започне да пие сама,
нощта загрубява, Пилат си измива ръцете,
една Магдалена забива в гърдите си бели кама,
и почват да пият по кръчмите страшно мъжете…
Само някой поет в този миг ще съзре две жени във нощта
как седят на дивана и пият в безкрайна нирвана,
едната — до смърт наранена — която е всъщност Смъртта,
и другата — жива — която е само пияна…
Владо Любенов